Научи се да оставяш чашата на масата

Прeподавател по психология решил да представи на своите студенти един по-различен урок. Усмихвайки се, вдигнал над главата си чаша с вода. Аудиторията затаила дъх, очаквайки изтъркания и добре познат въпрос „Наполовина празна или наполовина пълна е чашата с вода?”. Преподавателят обаче съвсем изненадващо  попитал:
- Според вас, колко тежи тази чаша с вода?

Студентите се зачудили на въпроса, но започнали да дават различни отговори:
- 200 грама... 300? Не, може би 500 грама...
- Добре, може би трябва да я претеглим, за да сме сигурни в точното й тегло. – продължил преподавателят. – Но в момента това не е толкова съществено. Аз всъщност исках да ви попитам нещо друго. Какво би се случило, ако държа в ръката си тази чаша в продължение на няколко минути?
- Ами нищо особено!
- Да, точно така. – отговорил психологът. – А какво ще стане, ако я държа с изпъната ръка и то в продължение на ... да кажем  2 часа?
- О, в този случай, със сигурност ще започне да ви боли ръката.
- А ако това продължи цял ден?
- Тогава най-вероятно ръката ще отмалее, ще се схване, а може би и ще получите мускулен спазъм.
- Така.. – продължил преподавателят. – А дали от всички тези мои действия ще се промени по някакъв начин теглото на тази чаша с вода?
- Не, разбира се. – светкавично отговорили студентите.
- А какво би трябвало да направя, за да поправя нещата?
- Ами оставете я на масата, много ясно – бързо отговорил един студент, развеселен от тази неочаквана главоблъсканица.
- Добро решение! Сега вече ще разберете каква е целта на въпроса. – отвърнал преподавателят – Стресът и тревогите в нашия живот са като тази чаша. Ако помислите за момент над тях, нищо няма да се случи. Мислете си за тях малко по-дълго и те ще започнат да ви измъчват. А ако мислите за тях по цял ден, всеки ден,  ще се почувствате парализирани – неспособни да правите нищо друго, нито пък да чувствате друго, ще бъдете изтощени, тревожни, отчаяни. А както се досещате –  всъщност тяхната истинска тежест никак няма да се е променила. Единствено във вашите очи всичко ще изглежда по-тежко, по-страшно, по-трудно.

Ето защо е важно да се учим на действия – в точния момент. Тоест да се научим да оставяме чашата. И да я гледаме от правилния ъгъл. Просто една чаша с вода, а не парализираща тежест.